Windows има частична поддръжка на Unicode още във версия 95, а в 2000 тя става цялостна. Форматът TrueType е е променен още в 95. В този формат всеки символ се описва под индекс съвпадащ с Unicode, а самият файл съдържа таблици за прекодиране (кирилица, арабица, турска латиница, изтоевропейска латиница, балтийска латиница, виетнамска латиница, Shift-JIS, EUC-JIS, BIG-5 и т.н., колкото щеш, т.е. колкото поддържа шрифтът).
Например, Arial (Western), Arial (Cyrillic), Arial (Eastern European), Arial (Baltic), Arial (Turkish), Arial (Vietnamese) се съдържат в един-единствн шрифт (и така се избягват дублирания, напр. s с кукичка се кодира по един начин в Western, по друг - в Eastern European и по трети - в Baltic. Файлът съдържа три таблици, в които различните му кодировки сочат все към U+0161).

Така че не е нужен някакъв си никому неизвестен шрифт. Достатъчен е шрифт, който дефинира криви (glyphs) за съответните индекси от Unicode и готово. За съжаление, ако се използва такъв шрифт в уеб страница, той трябва да е инсталиран на клиентската машина. Свръхнеудобно (и супер нахално) е да караш потребителя да си инсталира разни шрифтове, за да ти види страницата (а той може и хал-хабер да си няма що е то шрифт, да не говорим за Unicode). Технологията Dynamic Fonts е измислена, за да заобиколи това неудобство. В частност, .eot файловете, които се използват от нея и се свалят тихомълком от браузъра, съдържат само онези символи, които наистина се използват от страниците (докато някой пълен Unicode шрифт ще е с твърде голям размер, напр. Arial Unicode MS е 22М+), а 90% от символите не са нужни за конкретния случай.

А за потребителите на браузъри версия 1.0 и Windows 2.0 просто съжалявам.