Има някои правописни правила в българския език, които само този, който ги е измислил, има представа за логиката им. Да не говорим, че подобни неуточнени правила много често се и менят.

Лесно за запомняне, но трудно за спазване е следното правило: НАРЕЧИЯ, образувани от име (евентуално в замръзнала падежна форма) и предлог са пишат СЛЯТО; същата комбинация, когато има смисъл на предлог+име, се пише разделено. Например: "видях се натясно" (наречие за начин) - "живея на тясно" (изпускане на определяемо, напр. "място").

Правописът на "вкъщи" е изменян няколко пъти. Според сега действащия правопис, правилна е единствено първата форма, независимо в какъв контекст е употребена. Това действително е замръзнала във времето форма на местен падеж. Счита се, че тази дума е наречие за място.

Както вече казах, българският правопис е доста непоследователен в това отношение. Обратно на правилото, цитирано по-горе, наречия за начин, образувани от предлог ПО с прилагателно в стар дателен падеж (по новому, по моему, по старому, по съседскому - този начин има характер на живо правило, т.е. по него се образуват и нови наречия), се пишат разделно. Може да е парадоксално, но единствено правилните изрази "към къщи", "от къщи", "пред къщи" противно на "вкъщи" се пишат винаги разделено. И в трите случая падежът не е правилен, би трябвало да бъде последователно дателен, родителен и творителен. Тези изрази са според мен съставени след разпадането на падежната система по аналогия с "вкъщи". Най-същественото и в четирите случая, че винаги се има предвид "в моята къща/дом, към моята къща/дом, от моята къща/дом, т.е. домът на някого, мястото, където той постоянно живее. Ако става дума просто за къща, се употребява единствено "в къщата".