Троен, защото има три вида членуване – според три различни показателни местоимения.

В някои родопски говори:
жената – та>тая жена (някаква конкретна жена)
женаса – сь>съя жена (точно тая жена)
женана – оная жена (точно оная жена)

В някои югозападни говори (в т.н. македонски книжовен език е правило):
жената – та>таа жена
женава – оваа жена
женана – онаа жена

И за трите употребата е като в Родопите, напр. "6 Декември, годинава" – 6 декември, тая година.

Наскоро ми попадна и една статия, в която се развиваше тезата за прабългарски произход на задпоставния член. В подкрепа бяха посочени много топоними (имена на градове, реки и пр.) из целия Балкански п-ов, които лесно могат да се разгледат като членувани думи. Интересното беше, че съгласно повечето топоними опр. член за ж.р. най-често е -ва: Оршо-ва, Верега-ва (веригата, име на Стара планина), Плъскова (старо име на Плиска, а плъско значело "център, среда"); за м.р. -а, -я, -от, -он: Галат-а, Мадар-а, Битол-я, Врох-от, Зид-он. На мене ми се струва, че по-скоро окончанието е зависело не толкова от рода на думата, колкото от основата, но това не е важно. Доколко е вярна теорията не мога да кажа, но има логика – като се замислиш около нас няма задпоставен член (в румънски има, но те по-скоро са го взели от нас). Чудно ми е само защо повечето автори го придават на гръцко влияние (гърците имат предпоставен член – "то корици" (момичето), но и в другите славянски езици предпоставно слагат местоимения така – "та девушка" на руски).

Прѣжде оубw словѣне не имѣхѫ кънигъ...