Прав си.
Но когато машината преводач узнае контекста на текста, който превежда, тогава проблемът се отстранява (знае каква трябва да е семантиката на думите). Също така машината може да притежава "анализатор" на най-вероятният контекст на един текст, ако не разполага с предварителна информация за контекста. Нали?
Ти също би се объркал, ако нямаш никакво знание за автора на един текст и за заглавието (подсказката за контекста). Това много често става с децата, защото те имат много малко знание за света (и от там за различните контексти).
Ако ми кажеш и на мен "Spirits in the bottle" то и аз няма да знам какво искаш да ми кажеш, ако не ми дадеш повече информация. Такива примери бол в ежедневието.
А ТВОРЧЕСТВОТО? То е непрестанна индукция и дедукция (а понякога и абдукция)
Демек наблюдение и игра с вътрешните знания.
Когато имаш един пъзел, ти го имаш в пълната му цялост (имаш пълна информация за него) остава ти само да си играеш с парчетата докато го наредиш. Даже не ти е нужно да си видял какво трабва да изрисува пъзела, ако имаш достатъчен набор от знания за картинки (контексти) преди това. Дай един разбъркан пъзел не едно дете, който да изобразява атомен реактор например (нещо, което детето не е виждало и което на нищо да прилича, което е виждало) - детето никога няма да може да нареди пъзела (освен в случаите на случайност).
Демек - ТВОРЧЕСТВОТО е непрекъсната "игра" (обработка) на взаимовръзки м/у нередуктивни елементи (абстракции за енергия, движение, пространство, време), в които се търси нещо ново (неприсъстващо в базата знания) и което не противоречи на текущата база знания.
...
Аз в момента работа над един такъв, кибернистичен модел на "мозъка" (по-скоро съзнанието). И май доста напредвам. ;-) Майтап бе... Ама има перспективи. Абе.. Мерака е важен. ;-)
Ааайде...