бях обещал да проверя за петлите и кокошките, което ми даде и разрешение на казуса с курвата. мисля, че това е най-разумното, което може да се каже по въпроса.

на старобългарски (и в някои новобългарски диалекти според Младенов) КОУРЪ си значи петел. думата е рефлекс на ИЕ. корен *kaur-, който се среща в (рядкото) латинско caurio и литовското kurti, kauriu с приблизително значение "викам, дера се". семантични паралели са самата дума "петел", която идва от стб. ПЬТИ (ь = ятова гласна) и простонародните наименования на петела в сръбски и френски, които означават "певец". от същия корен е думата за "петел" в авестийски, където гласи нещо като chaorza (оттам тя е заета в много средноазиатски, включително и неиндоевропейски езици като турски). още в среднобългарски се наблюдава семантично развитие петел -> membrum virile, което също не е учудващо според изследването на еди-кой си езиковед (съжалявам, че ме домързя да си водя бележки ) и същото го установи някой тук със съпоставката между фр. coq -> англ. cock.

"курва" ще да идва от стб. (незасвидетелствано в толкова ранни текстове) * КОУРЫ, КОУРЪВЕ с наставката * -ъв- за образуване на женски съответствия като в СВЕКРЫ, СВЕКРЪВЕ (свекърва), което е производно на мъжкия род СВЕКРЪ. вероятно думата първоначално е означавала "кокошка", но с промяната в значението на КОУРЪ се променя и нейното.

съществува версия, че думата може да е от средновековнолат. curra, което е значело същото, но това е много малко вероятно. по звуковите закони на праславянски и старобългарски няма как и да е производна на готското и старогерм. hOrA (големите О и А са дълги).

и "кур", и "курва" са две думи, които са засвидетелствани във ВСИЧКИ слявянски езици, и то в това им второ значение!

данните са от Български етимологичен речник на БАН и Етимологичния речник на руския от Фасмер.