Прабългарите са стигнали чак до Италия, но това е друга тема...

До падането на България под византийска власт, т.е. до 1018 година, Белград е българска крепост. Мисля че това говори достатъчно.

А българският език не е чак толкова подобен на балканските езици: гръцкият език пази и активно използва четири падежа (именителен, родителен, винителен, звателен) и има предпоставен определителен член. Сръбският език пък по нищо не се различава от останалите славянски езици - седем падежа, три времена на глагола, само бъдещето време прилича на българското по това се че образува със същата частица. Турският език не е нито синтетичен, нито аналитичен, а аглутинативен, и изобщо не е индоевропейски. В турския език има преизказване, но то е само бледо подобие на българското многообразие, което не е турска калка, защото започва да се развива още от среднобългарския период. За влашкия език нямам понятие, а за румънския (диалект на който е влашкия), доколкото знам, се пази частично дателният падеж във функция на определение, а задпоставният определителен член е българска калка.

А неясните думи може и да ги има на сръбски, но ги няма нито на руски, нито на полски (за тези два езика твърдя със сигурност!)

"Калоян, Боян, Аспарух-всичките са взети от учебниците по история, преди 200 години никой българин не се е казвал Аспарух или калоян." -- Интересно, цар Калоян кога е царувал? Или не е бил българин? Ами цар Асен (трима при това)?

Защо изпускаш думите кака, батко? Доколкото знам, кака във всички славянски езици, вкл. сръбски, означава нещо друго? На руски кака се прежда като старшая сестра, на полски също (starsza siostra), няма отделна дума. На турски има дума кака, ама и там значи нещо не особено приятно...

Доказателства... хм, и аз бих желал да видя нещо истинско (и за, и за против памирската хипотеза). За съжаление, нямам под ръка речник на памирските езици, за да потвърдя или оборя мнението на Петър Добрев. Обаче тълкуването на Именника на българските канове, което дава той, е според мен блестящо - или ако не е блестящо, то поне е далеч по-убедително от тюркската хипотеза. Чел съм монографията на Москов - цялата е изпъстрена с изрази от вида "ако допуснем, че"..., "ако приемем че"..., фонетични еквилибристики (как, за бога, от тюркското "токуз" се получава прабългарското "твирем" или от "съгър" се получава "шегор" !?)... В резултат при Москов се появяват твърдения за грешки в Именника, дупки, и двама Неизвестни! По скоро това е търсене на теле под вола: едва ли тогавашните българи не са знаели историята си, като нас сега. А с памирските числителни цялата аритметика на Именника излиза с точност до месец!

Сега ще кажеш: С подходящо подбрани аргументи можеш да докажеш каквото си искаш, вкл. и че прабългарите произхождат от Алфа Кентавър, както беше писал по-горе някой. Само че аргументите могат да бъдат истински и нагодени, могат да се изпочават факти. По всички византийски летописи българският владетел се титулува "кана" или "кана субиги". Да кажеш, че с "к" са заменили "х", както се прави във всички романски езици?! Не ми се вярва, та в гръцкия език има такова хубаво "Х", което са си го и пишели, когато е ставало дума за тюркските ханове. Ето ти един измислен аргумент.