И аз нямам нищо общо с лингвистичната наука, но някои прости неща бият на очи
"красив/хубав, пес/куче, дом/къща, дребен/ситен, въртя/суча, любя/обичам, хляб/пита, осел/магаре, основа/темел, греда/талпа... "
Почти всички от "неясните" думи ги има на сръбски, което пък трябва да значи, че "прабългарите" за стигнали чак дотам, а не са си седели в Шуменски окръг, както се разправяше.
Калоян, Боян, Аспарух-всичките са взети от учебниците по история, преди 200 години никой българин не се е казвал Аспарух или калоян.
"възглавница, книга, аз, куче, магаре, хубав, къща" -памирски съответствия- няма нужда от коментар.
Истината е много по-проста - българският език е по-различен от другите славянски езици, тъй като се е развивал заедно с балканските езици като влашки и гръцки и всички особености в граматиката се обясняват това. Всичко друго е търсене на вол под телето. Няма нито една "прабългарска" дума в събременния български. Ще се радвам на поне едно доказателство:)

Если дурак, то надолго