това просто и гениално като полускъпоценен камък четиристишие има множество художествени достойнства, които не бих могъл да изброя всичките, но ето по-важните от тях.
още в началото се сблъскваме с една figura etymologica (проСЕКа - СЕКат), която е figura etymologica и все пак не съвсем, доколкото префиксът про- я отдалечава от класическите примери за подобен реторичен похват ("ден денувам" и прочие). тази фигура образува алитерация заедно с ключовата дума на стихотворението (сатири), която, предизвиквайки обрат в очакванията ни за сюжета, се явява в края на първия стих:
проСека Секат... Сатири - забележете обрата para ten doksan, сходен с перипетията и познаването в древногръцката трагедия! според нормалната логика на нещата бихме очаквали нещо като "просека секат дървари", но сатирите придават митологично-сюрреалистична окраска на сюжета, който оттук нататък се развива в съвсем различна плоскост. още тук с фигурата на сатира е загатнат еротичният момент в гротеската, което доближава творбата до великите образци на Хенри Милър и Анаис Нин. а и тази алитерация на с-тата...
куровете на сатирите, по принцип символ на мъжката плодовитост, тук са сравнени със секири - едно смесване на секса с агресията, една борба между двата принципа на Фройд - нагона за постигането на сексуално удоволствие и нагона за насилие, една мъртва хватка между Ерос и Танатос, която в крайна сметка резултира в нещо напълно градивно: направата на път през девствената и враждебна гора, отвоюването на малко пространство култура сред хаоса на природата. освен това с прочитането на този трети стих читателят разбира, че сравнението на куровете със секири трябва да се приема съвсем буквално, че то не е просто празна тропа, а съвсем предметно и овеществено, до степен да въздейства върху околния материален свят. куровете НАИСТИНА са секири - едно чудотворно превъплъщение, подобно на евхаристийното тайнство, където хлябът и виното НАИСТИНА се превръщат в кръвта и плътта на Живия Бог.
в крайна сметка този акт на културни герои, осъществен от потентните сатири - строителството на цивилизация посред девствената природа - резултира в първичен хедонизъм. в четвъртия стих се разбира, че прокарването на пътя е с цел наебаването на минаващите по него пътници от страна на Сатирите-Демиурзи. това е в съзвучие с основния принцип на цивилизацията: след период на активно натрупване на материални и духовни блага следва процес на упадък и период на лукс и безпринципен хедонизъм. или по думите на Дъглас Адамс (цитирам по памет): "Първият етап на всяка цивилизация е свързан с въпроса Как?, вторият - с въпроса Защо? и третият - с въпроса Къде? Така в зората на човечеството въпросът е Как да се нахраня?, последван от Защо се храним? и накрая Къде ще обядваме?"