Признавам, посочих няколко не съвсем сполучливи примера.
А какво ще кажеш за "Ели" от "Елена"? "И"-то в случая си е много интересно окончание и можем да си спорим доста време дали идва от звателен падеж или просто от умаляването.
А пък за "Сашо" и "Сандо" - ти чувал ли си някого да наричат "Саше". Аз да - собствената майка на един човек (на което той се вбесяваше). "О"-то си е типичен пример за окончание на звателния падеж, наред с "Е"-то. Няма какво да му се чудиш.

Напр. "Войнико, не питай..." и прочее хубави книжки. Е, че може и "войниче", може. Ама то си е умалително-звателно.

Само си представи как звучи: "Гоше", "Пеше", "Лъче" и да не изреждам други... Вярно, в София обичате да "е"-кате. Но това не винаги е граматически правилно.