си спомням, че когато учихме за мисълта, казвахме, че тя се оформя с помощта на елиптични изречения, т.е. човек когато мисли просто недовършва изреченията си, а в съзнанието му се редуват картини и понятия. Затова ето сега и на мен ми е трудно да насмогна да изпреваря с пръстите си мисълта си, защото тя наистина се гради на непълни понятия, които ако започна да обличам в изречения ме бавят, нали трябва да им предам малко по-завършена форма.

Тук възниква и един друг въпрос - защо първобитните хора не са създали литература като Шекспир, защото езикът им е бил съвсем елемнтарен, от там и мисленето им. Те наистина са мислели "колкото им стига езикът". Затова, Зу, аз смятам, че мисълта не протича под формата на изречения, а като част от изречения. Помисли за случаите, когато има някаква опасност и ни светва "червената лампичка", тогава пък дължината на изреченията съвсем намалява.

Ама и аз как се изразих... Доста хаотична бях, но дано си разбрала основната ми идея.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите