|
Тема |
Или казано още по-просто [re: Mag] |
|
Автор | зy (Нерегистриран) | |
Публикувано | 21.04.01 11:06 |
|
|
във фонетичните азбуки знакът има два елемента - четене и графика, без да носи собствен символ. В китайския йероглиф (използван в Китай) има и собствен смисъл. Елементите стават три. Третият е свързващият между хилядите не просто диалекти, ами направо езици в езика, съществуващи в Китай на всеки 15-20 километра разстояние.
В японския език нещата стават още по-неприятни за чужденеца. Поради заемането на йероглифите от китайския, език коренно различен по структура, се появяват и следните допълнителни елементи:
1. двете сричкови азбуки - катакана и хирагана, които днес допълват липсващите в китайския йероглиф, но съществуващи в японския език граматични категории (тяхната роля в миналото е била друга, но да не се простирам)
2. няколкото четения на йероглифа - обикновено 1 китайско (с фонетични промени според комбинацията) и 1-2 японски. Мисля, че определени йероглифи имат до 6 четения в зависимост от комбинациите, които се правят с него - т.е. дали се използва като самостоятелна дума или е един от словообразуващите елементи на съставна единица.
По този начин стабилният елемент, който определя разбирането е графичния знак, натоварен със смисъл. Диалекти - не диалекти, този йероглиф означава ТОВА и толкова.
Само че за тази цел носителят на езика трябва е грамотен. Ако йероглифът идва от пиктограма, понякога е по-лесно да се идентифицира, но идеограмите....
Как ли са се рабирали масите неграмотни китайци в миналото... Чудна работа...
PS. А, залепила съм се за репликата на Маг. Не ми се преписва, затова пояснявам - за по-горната реплика е.
|
| |
|
|
|