За богатите и бедните езици не мога да се съглася с Доминор:

богатството на един език е във възможностите, които той дава на хората да се изразят, и върви ръка за ръка с нуждите на хората да изразяват определени неща. Ако някъде хората нямат нужда да изразяват нещо и заради това то отсъства от езика им, това не е беден език, а нека кажем - по-различен начин на мислене... различен светоглед. Различни нива на култура ако искаш. Но това води спора към блато: има ли "богата" култура и "бедна" култура (под култура разбирам начин на мислене) и кои култури спадат към едната категория и кои към другата...

Затова нека оставим "бедните" езици тип Борнео (Боже какъв език говорят на този остров??? да не се окаже някой френски? ;)), защото това е предмет на друг тип сравнение.

Тук беше започнало сравнение между езиците на общества с горе-долу сходно ниво на развитие. Това е друго нещо. Когато начинът на мислене е еднакъв и от двете страни, т.е. налице е една и съща НУЖДА да се изразяват емоции и всякакви абстракции, да се философства и на двата езика, да се твори поезия и художествена проза и на двата езика - тогава и съответните езици задоволяват тази нужда еднакво добре, макар и по различни начини - сам казваш, в единия случай - падежна система, в другия - предлози, в трети случай може да е по-свободно комбиниране на думите и образуване на фрази (степента на свобода да се комбинират думите помежду си и комбинациите да пораждат нови значения, както е в английския, за мен е също толкова богатство на езика, колкото и изобилието от думи или словоформи). (Макар че не твърдя, че английският е беден на думи - като количество). Затова за мен между тези езици не може да се прави сравнение богат-беден.

Има още нещо, което ме притеснява: смятаме изобилието от начини на изразяване за богатство, а някакси по презумпция приемаме изобилието от значения на една и съща дума за нещо незначително... Защо?

Еовин