Немците (а и унгарците) са страшни - почти за всичко си имат собствена дума. На немски телевизор е FERNSEHER, а телевизия - FERNSEHEN. Според мен това е излишна и глупава "чистота" на езика. Нашият език се е запазил (а същевременно най-силно развил в положителен смисъл, като го сравнявам със други езици от славянско "потекло" -руския или полския). В полския език още съществуват двете носови гласни(носово О и носово Е) и двойственото число в падежите (ако някой не знае в българския език са се запазили някои "атавизми" от това двойнствено число: ръКа-ръЦе, уХо-уШи, оКо-оЧи, ноГа-Нозе. Поляците също са маниаци на тема чистота на езика (интеграл е calka - оаначава "цялост", диференциал e rozniczka - означава "различка"). В същото време в: немския, унгарския, полския, руския (да не изброявам повече) има толкова чуждици, че и самите те не го усещат. Много понятия от латински, съвременен френски или английски така са се срастнали с цялостния речников фонд, че собствените (стари) думи за тези понятия вече са изчезнали - просто ги няма. Поляците например казват "pertraktovam" за "преговарям". Да не давам други примери. Малко съм националист в положителния смисъл. Но имам повод да съм горд с БЪЛГАРСКИЯ си произход. Ето например по-горе аз употребих думата "положителен", макар че можех да кажа "позитивен". В нашия език почти за всяка такава (употребява в "ежедневния" език) дума си имаме ЗАПАЗЕНА и ПРОСЪЩЕСТВУВАЛА НАША си дума. А в същото време имаме такива "български" думи като ДАМАДЖАНА, която е от испански произход (DAMAJUANA е влезла във френския като DAMЕJEANE - "дамата Иванка", КОЧИНА (на испански прасе е COCHINO) или ПИРОН, САПУН и СТОМНА от гръцко потекло. К'во - да ги махаме ли, че те вече са си български. Руснаците да махнат ли "ОЧИ ЧЕРНИЕ" и да си ги прекръстят на "ГЛАЗА ЧЕРНИЕ". Румънците да престанат ли да викат "VOINICE" на "ЮНАК" или "COCOS" (кокош) на "ПЕТЕЛ" или "DA" на "ДА".

В науката и техниката обаче е пълна глупост да създаваме "драсни пални клечици" по Баланов образец (ето написах "образец" а можех да напиша "еталон"). Има специализирана ТЕРМИНОЛОГИЯ, която (в повечето случаи) е по добре да не е от нашенски произход ЗА ДА СЕ ОТЛИЧАВА от ежедневния и най-вече от езика на културата (литературата, поезията и т.н.). Представете си ИЗЧИСЛИТЕЛ вместо КОМПЮТЪР или ПЕЧАТАРКА вместо ПРИНТЕР или ПРЕВОДАЧ вместо ТРАНСЛАТОР. То можем да си измислим "ЕЛЕКТРОНЕН ИЗЧИСЛИТЕЛ", "МАШИННА ПЕЧАТАРКА" или "АЛГОРИТМИЧЕН ПРЕВОДАЧ" ама става много тромаво и дълго!
С други думи аз съм за ТЕРМИНОЛОГИЯТА ама там, където и е мястото и за запазване (и обогатяване) на чистотата на езика. Обогатяването ще стане, като четем, четем, четем и още пак четем: Вазов, Каравелов, речника на Найден Геров и всички наши КЛАСИЦИ и съвременни майстори на перото. Вземете един Радичков или един Валери Петров (поклон на този велик поет, който е сътворил чудеса на език, който не му е майчин!!!. Още повече - не трябва да се унищожават диалектите. В един език диалектите са скритият източник на живот и резерва за да не изчезне той. В моя край на "ВЪЖЕ ЗА ВРЪЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ" казват "ОРТОМА". не знам от къде идва ама е много кратко. Не трябва да забравяме и синонимите. Нищо че ХУБАВ, КРАСИВ, ПРЕКРАСЕН и т.н. означават (почти) едно и също. Пазате ги!
Стана много дълго. Свършвам. Мисълта си обаче считам, че съм я предал!
МК

Vita brevis ars longa est!