Самите клавиатури вече ги видя. Във филма "Записки под възглавката" (съвременна интерпретация ) мисля че съм виждал японска йероглифна клавиатура - представлява нещо като книга от списъци с йероглифи, групирани по ключ ( основен йероглиф ). Понеже поради големия брой йероглифи клавишите са малки, по технически причини те са неподвижни. Натискат се посредством устройство, подобно на игла на грамофон. "Книгата" се прелиства напред- назад в зависимост от нужния йероглиф. Говоря наизуст, но предполагам, че се работи основно с една страница от тази книга, а на останалите са по-малко употребяваните йероглифи ;)

Доколкото може да се вярва на Братислав Иванов в неговата японска граматика, всеки йероглиф ( използвам наложеното в българската практика название, дали е правилно за момента не е важно ) има три страни : начертание, звучене и смисъл ( наричани още графична страна, фонетична страна, смислова страна. Доколкото разбирам в галиматията на руска и западна синология ( китаистика ) по нашите земи консенсус за точни наименования все още няма ).

Начертанието
Начертанието е това как се изписва йероглифа. От трите описани положения то се променя най-бавно. За цялата хилядолетна история на Китай има всичко на всичко 5 промени, за които знам - Голям печат, Малък печат, Уставно писмо, Чиновническо писмо. Последната, пета промяна е при Мао, по негова директива китайската писменост се опростява, намалява се броят на чертичките в по-сложните йероглифи и т.п. Повече не мога да ти кажа защото не съм запознат. Предполагам че и в Китай си имат привърженици и хулители на тази реформа.

Фонетичната страна е звученето на йероглифа. Както при всички езици, китайският е звучал различно през различните исторически епохи. Понеже за разлика от буквената писменост йероглифите се базират не на звука като основна единица, а на цялата дума, и промяната на звученето не означава непременно промяна на йероглифа, ние трудно бихме могли да знаем как са се произнасяли йероглифите в древността. Косвени данни ни дават запазили се до наши дни тълковни речници от тази епоха.

Смисловата страна на йероглифа е неговото значение. То също се мени през епохите, особено при абстрактни ( отвлечени ) понятия.

Накратко, в китай няма разлика между азбука и писменост. Малките китайчета се учат на четмо и писмо в продължение на повече от 13 години. Ясно е, че не всички постигат еднакво ниво на грамотност. В този смисъл отговора на въпроса ти е: колкото се е научил, толкова и ще знае. Ще има такива, които знаят как да изпишат йероглифа, но не са сигурни за всички значения, и други, които знаят какво искат да кажат и как звучи, но не са сигурни за точното начертание. Китайската писменост е ребус.

Разликата между фонетична ( произлизаща от финикийската азбука ) и йероглифна писменост е принципна.
При буквите знаеш как се чете и те учат какво значи, но при всяка промяна на езика ти се налага да променяш начина на писане. Всяка страна решава отделно как да се справи с този проблем - противоборството между записване тип "пиши, както го чуваш" ( Вук Караджич ) и "етимологично записване" като английското, при което буквите не винаги отговарят на звука. При първия подход се поощрява своеволието срещу езиковата норма ( "ще пиша, както си знам! " ) и диалектните варианти на езика, при втория тези две неща се регламентират отгоре. Ясно е, че коя точно форма да се избере зависи от политическата обстановка в страната - ако разрешиш на някой регион да изменя твърде много езика, току-виж им хрумнало да се отцепят.

При китайската писменост имаме на практика обозначаване на явление с картинка, не по различно от някой пиктографски език. Така, както картинката "Пушенето забранено" е разбираема на всеки език, така и китайската писменост може да се използва за записва на произволен език - необходимо е само да има ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР кое какво значи. ;) В практически план китайците си пазят писмеността по няколко причини:

1. Традиция
2. Диалекти. Разликата между отделните диалекти на народите в границите на Китай е значителна, по-сериозна, отколкото е разликата между руски и немски примерно. Ако китайци от две съседни провинции се съберат на разговор, има голям шанс въобще да не се разберат. Но ако извадят един лист хартия и напишат разговора с няколко йероглифа, веднага всеки ще разбере какво иска другия. Така тази писменост, която прави толкова трудна интеграцията на Китай към света, го сплотява отвътре.
3. Особеностите на китаския език. В него основна единица не е звука, както на запад, а думата. Китайския език принадлежи на т.нар. "изолиращ тип езици", при които смисълът на изречението се определя не от формата на думите, падежите и т.н. , а основно от словореда. През цялата история на китайския език генералният му Езиков Тип се е запазил. Така той е станал много богат на омоними, и ако се пишеше фонетично, една и съща дума "мин", която значи 20 различни неща, би трябвало да се запише по 20 различни начина с 3 букви, коеото е невъзможно. За целта помгат 20 йероглифа.

Надявам се, че целия този ферман е бил полезен :)