В отговор на:
ОК, приемаме, че романското влияние по българските земи е било много по-голямо, отколкото поне аз знам.
Романското влияние по земи, разположени между Рим и Цариград/Константинопол, не може да бъде малко.
В отговор на:
Обаче как думата "Коледа" е навлязла в говоримия български? Нали богослуженията само са били на гръцки?
А и колко българи са били грамотни, ако "Коледа" доказано идва от calendae (Лил се обосновава с носовката и в това има резон, обаче що се касае до писмения език. А говоримия?)?
И Лил, и аз имаме пред вид говоримия език. Нашият език по произход е славянски. От говоримия романски (латински) език думата calenda преминала в говоримия славянски, вероятно още в езическите времена. Никаква грамотност не се изисквала за това. Заслуга на гръцкия език в Богослужението не предполагаме.
В отговор на:
Ако пък приемем, че траките, служили в римската армия, са възприели тази дума и са я разпространили, не са ли били те твърде малко, за да повлияят до такава степен на по-многобройните прабългари и още по-многобройните славяни?
Така наречените прабългари няма защо да бъдат замесвани в този казус.
Населението на една империя, каквато е била Римската, би следвало да се разглежда просто като население, а не като народи. Когато се пръкнали днешните народи, Римската империя загинала.
В Римската империя имало: население, говорещо на романски (латински) език, население, говорещо на гръцки, население, говорещо на славянски, население, говорещо на германски и т.н. Изброените езици са предостатъчни за обяснението. Населението било омешано. Имало хора, говорещи на два езика или даже на повече езици. Хората от аристокрацията, например, знаели и гръцки, и латински. Хората от простолюдието (особено търговците) може да са знаели и повече езици.
Накратко: нямало никакъв проблем една латинска дума по разговорен път да бъде заета в славянския език.
|