Образуване на минали времена:

I HAVE been
j'AI ete

В италиански нещата са като на френски.
В немски за същото се използва глоголът habben.
В румънски спомагателния глагол за образуване на същите времена е отново "имам".
Уви, не помня как стояха нещата в латинския - ако някой тук е наясно, ще ми е интересно да каже.

На български:

аз СЪМ бил

В руски в миналите времена спомагателни глаголи няма, но има в сложното бъдеще време - я БУДУ спать.
"Ключовете са в мен" на същия език - у меня ЕСТЬ ключи (срв. с примера на италиански в пъвия ми постинг).

Ако някой е запознат с друг славянски език, ще ми бъде интересно да даде пример.

Съгласих се за задължителната употреба на лично местоимение в английския; това обаче не обяснява нещата във френския.
На български "имам жажда" звучи безумно.

ПП: Не се опитвам да докажа нищо на никого и не твърдя, че това е общовалидно правило, което може да се приложи във всеки език безпрекословно. Но явлението го има. И питам как се обяснява, а не дали го има. Може би все пак въпросът ми не е в правилния форум - в началото мислех да го постна във философия. Философите обикновено имат доста добра представа за историческите събития, които пораждат съответните философски течения, и в същото време им се налага, обяснявайки и боравейки с термини, да навлизат и в лингвистичната сфера. Твоят постинг само ми показва, че аргументацията ми е била слаба. Благодаря за което.