За щастие човекът си признава, че е бос в тази материя (то се вижда с просто око, така че и да не го беше написал, пак щеше да е ясно). Отново тази порочна българска практика човек да работи това, което не му е работа! Когато човек се захваща с подобни неща, той непременно трябва да има необходимата подготовка за това.
В конкретния случай има доста фрапиращи неща. Ето няколко от тях.
1. Изводите се правят на базата на чисто фонетични сходства (някои от които доста съмнителни), като няма и помен от обяснение на фонетичните и морфологични явления, от диахронен подход и т. н.;
2. За мен остава загадка как паралелите със староирландски и старовисоконемски доказват прабългарски произход;
3. "В тохарските езици частицата а- пред думата има отрицателно значение, както в латински и останалите индоевропейски езици."
Авторът е длъжен да знае, че тази отрицателна частица произхожда от индоевропейското сричкотворно "н", а то далеч не навсякъде се развива в "а". Както виждаме обаче, той не е запознат с този факт.;
4. Въпреки, че подготовката на автора не е достатъчна, той не се свени да дава мнение кои етимологии в Етимологичния речник на българския език са верни и кои не. (Не съм против преразглеждане на някои неясни етимологии, но това може да се прави само от специалисти в областта на езикознанието.);
5. "Етимологията на българската дума слана е твърде неясна. Заета е единствено в староруски солона, сърбохърватски и словенски - slana. /D-SIL/ В БЕР се посочват връзки с балтийските salna, saltis – студ, осетинското sald – студ, мраз."
Не виждам какво прабългарско има в тази дума. В български е с ликвидна метатеза (-ЛА-), а в руски е с пълногласие (-ОЛО-), което говори недвусмислено за праславянски произход. Балтийските успоредици потвърждават напълно това.
6. Да обясняваме българската частица "ще" с тохарски е просто смешно. Тя произхожда от старобългарския глагол ХОТЂТИ ("искам"), или по-точно от формите му за сег. вр. и това е достатъчно добре известно.