В този случай, разбира се, е така, но в крайна сметка зависи от периода, в който е заета лексемата (а и от това какво разбираме под "сродни езици" - дали езици от една подгрупа, от една група, или от едно семейство). Трудно например можем да кажем, че руската дума "пенязь" ("монета") не се подчинява на руските фонетични закони, или че старобългарската дума, от която тя произхожда (с ятова гласна и малка носовка) не се подчинява на старобългарските. Това е така, защото думата е заета от ствнем. "pfenning" доста рано, когато все още са действали законите за палатализациите и за отваряне на сричката. Затова думата е придобила облик, съответстващ на старобългарските закони, въпреки че е заемка.