Проблемът при такъв тип превод е, че от една страна, трябва да се запази смисълът (лесна работа); от друга, да е близка и формата (торта - шоколадова), а трето - да се спази и контекстът (флирта). Очевидно е, че и трите неща не могат да се съчетаят в рамките на българския език. Ако беше писмен превод на книга, щеше да е значително по-лесно, повечето от предложените варианти биха били подходящи: като игра - каква игра? на жмичка ли?; по мед и масло - какъв мед? и т.н. Всички тези варианто спазват условие 1. и 3., без формата. Фасулът го отхвърлям като стилистически абсолютно неподходящ за разговор между пластичен хирург и пациентка, другите са по-неутрални.
Предложението "Лесно като да нарежеш торта. Каква торта? Шоколадова ли" спазва условия 2. и 3., но звучи неестествено на български, а освен това преодачът може да бъде заподозрян, че превежда буквално без да разбира преносния смисъл на израза.
Така че изборът в случая е кое може да се наруши или съкрати при превода: стилистичната уместност, спазването на формата, намека за флирт. Очевидно, че поне съдържанието трябва да се спази. Аз лично бих предпочела да преведа с нещо съвсем неутрално от типа "ще мине като по вода", "като по мед и масло" и дори само една "ще е лесна работа" без отговор. Минусът е , че се губи играта на думи и флирта, но пък не се нарушават никакви норми и звучи естествено.