Не само в Норвегия, но и из англоговорящите страни начело с Британия няма "правилно" и "неправилно" произношение. Българската определено е сред най-нетолерантните в това отношение култури.

В България "правилността" (и обратното) на речта е сред най-удобните пръчки, с които елитът бие главите на тези, които схваща за по-нискостоящи. Тук в тези две роли влизат съответно градската интелигенция и хората от провинцията. (Доколкото съществуват възвишен и простонародни варианти на британския английски, там важи обратното -- поземлената аристокрация гордо говори "по селски", а градският пролетариат говори "неправилно".)

Българското настояване на правилно произношение води до ред вредни последици. Най-видна сред тях е трагедията с растящата пропаст между официалните български и македонски езици. През последните години дори се сгига до парадокса отделни радеещи за българско-македонско сближаване градски интелитенти в България да призовават за търпимост спрямо говора на македонците. В сегашната си форма той не може да бъде приет като "български" от педантите на правилния говор и призоваванията за търпимост са своеобразни признания за вредата, причинена от педантизма.

Всъщност, педантизмът относно правилността е типичен белег на наставен език. Българският език днес е "манифактуриран" през 19 век от шепа възрожденци; македонският е "манифактуриран" преди 60 години от шепа македонисти. През 1940-те години двете страни предприемат равни и разнопосочни ходове за отдалечаване на нормите. От българския махат буквата "h" ("е двойно", "ят"), заменяйки я със схоластичните правила на "двойното я". Така утвърждават позициите на източнобългарските говори като основа на литературния език. В македонския залагат като основа смятани дотогава за западнобългарски говори, смесвайки ги с доза сръбски думи и езикови норми. И до днес ми е смешно как особи от просто потекло, но с претенции натякват на думи като "об-ИЯ-д" вместо "обед", сакън да не би някой да ги сметне за прости! (Признавам си силна доза инверзен снобизъм!)

Ако бленуваното от коминтернски "езиковеди" разделяне на българите на добруджанци, мицийци и тракийци (башкъ македонците!) се бе сбъднало, представете си на какви страхотно смешни разлики между четирите езика щяха да натъртват блюстителите за правилно произношение!

Добре, че давате Норвегия за пример. Не говоря на норвежки, но от приятел, прекарал над 15 г. там научих куп любопитни неща. "Езикът" фактически представлява два езика -- видоизменен датски (по подобие на видоизменянето на македонския от българския, на молдовския от румънския; в Норвегия реформата почва с независимост от Дания преди един век) и осреднена форма на старият викингски диалект, говорен из отдалечените и откъснати северни краища. Двата имат еднакъв статут и са достатъчно различни както да объркват инак добре ориентирани чужденци, така и да не подлежат на по-нататъшно сближаване. От друга страна, южният език вече е достатъчно отдалечен от датския и улегнал, та да приспи дългогодишните опасения за евентуален сеператизъм от страна на по-заможните и образовани южняци.

Явно подобно бъдеще предстои на македонският и българският.

Но помислете как биха стояли нещата, ако настройката в българския език не бе в полза на някакво мнимо "правилно произношение" -- ако тя не бе "изключваща" ("неправилното"), а напротив -- "включваща" ("неправилното")...