|
Тема |
Re: сериозен въпрос [re: gioni] |
|
Автор | мишo (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.05.07 23:07 |
|
|
Еровете към 10 в. са се произнасяли или не в зависимост от позицията си, а тембърът им се е различавал в отделните диалекти. Еровете в слаба позиция се пропущат още в най-старите ни ръкописи. Тези в силна позиция около това време са започнали да преминават към о и е (ь-е е по-рано от ъ-о) предимно в западните ни говори. В ръкописите от източните области ь и особено ъ почти не се заместват с о и е, т.е. са пазили произношението си.
Ят се е произнасял като доста отворено е, близко до а, така че е бил среден звук между е и а. В глаголицата буквата за ят и я е една и съща, в гръцки се предава като еа, иа или а. Такова е било произношението му по всички български земи - от Югоизточна Албания до Черно море, което се вижда от топонимите.
Щ се е произнасяло като [шт] - заместването на Щ с ШТ е обичайно явление в ранните старобългарски ръкописи. Имало е идея, че щ може да е било [штш], защото за tj и dj се предполага междинна фаза на звучене като [штш] и [ждж]. Но понеже няма запазени примери за такова произношение, тази идея е отхвърлена.
Застъпването на праславянските *tj и *dj като щ и жд е единно за българските говори - като се започне от Южна Албания, Македония, Гърция, поречията на Южна Морава и Тимок. Това се изяснява пак от топонимите. В тези райони топоними, в които имаме други застъпници на *tj и *dj, са засвидетелствани много по-късно.
Единственото възможно отклонение от това правило са общо 5 (или 6) случая в ранните старобългарски паметници, в които вместо жд има з, например розьство вместо рождьство (1 път в Маринското евангелие и 3 пъти в Клоцовия сборник). Петият случай е невЬзество вм. невЬждьство, а шестият (съмнителен) е визжь вместо виждь. Тези случаи се обясняват с моравско влияние (например в Киевските листове, писани в Моравия, *tj и *dj са застъпени от ц и з). Промяната на щ и жд в някои български говори е настъпила векове по-късно.
|
| |
|
|
|