Не съм за опростяване, но съм против усложняването.

С други думи, съгласен съм, че опростяването като такова в крайна сметка води до простотия; но твърдя, че и ненужното усложняване води до точно същото място!

Поне за мен, от ненужно усложнените фрази, с които гъмжи ежедневието ни лъха дива простащтина. Прави са хората, които критикуват "да отида" вместо "да ида" и "да закупя" вместо "да купя".

Не можем да видим колко са прави (криви) привържениците на подобни форми, тъй като те не постват тук. Затова мога единствено да се осланям на доводи, получени в разговор с жена си и друг на работа:

Да закупиш било да купуваш, ама някакси в по-тежка форма или в по-завършена форма. Закупували се изтребители и АЕЦ-и, а се купувал хляб. Струва ли коментар такова твърдение? Твърдя, абсолютно не!

Да отидеш било по-учтиво и по-малко селско, отколкото да идеш. Пак твърдение, неподплатено с логика.

Виня ("обвинявам") образованието и настройката, която то налага. Въпросната настройка е, че ако не уголемиш и комплицираш говора и писането си, си глуповат (или, не дай Боже, простоват или дори -- това вече се има провинение за съд -- селянин!) и не "се изразяваш пълно".

Не е ли крайно време отговорните за образованието да загърбят преследването на усложнението като самоцел и да обърнат внимание на _бистротата_ и _яснотата_ на изказа!?