Сега, аз не съм експерт на уелското [l], даже не бих посмяла да твърдя, че имам нещо повече от бегли, ама мнооого бегли, познания по фонетика и фонология... обаче самата идея, че [l] - без значение дали уелско, ирландско или от тимбукту - може да бъде описано като voiceless ме фърля в жестоко озадачение. Щото аз все си мислех, че сите тия дето са известни като approximant - lateral approximant, glides, liquids or even semi-vowels - просто дифолтно са си voiced.

Консултирах се за секи случай с г-дата Clark/Yallop, написали едно въведейнице във фонетиката и фонологията, скромно книжле; я има, я няма къде 500 страници... Та тия двамците викат, че
Approximans are normally voiced, and by definition cannot have turbulent excitation at the point of constriction. In theory, it is possible to produce voiceless approximants, but they require a noise source, such as turbulence at the glottis created by whisper phonation or some more generally distributed turbulence in the vocal tract created by high volume airflow. In practice, it is difficult to distinguish between a voiceless approximant and a voiceless fricative at the same place of articulation. Thus in English, approximants may be devoiced following voiceless consonants, for instance [w] in "twin" or "twelve".

Бау.
Бау не, ми бау. Да не говорим, че "lateral fricative" е към "manner of articulation" и аз това го не оспорвам; обаче виж, че на "place of articulation" си е alveolar. А аз срещнах латерал набутано баш към "place of articulation" графата. И просто цялата вечер съм "баф"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите