Южнославянските елементи в централнословашкия са силно преувеличени като явление. Гледах един паралелен надпис на чешки и словашки и открих от между 30-40 думи, съществени разлики в три-четири, две от които откровени чуждици в славянското пространство. Един литературен стандарт не може да угоди на всички диалекти, но и пет литературни стандарта да имаше в чехословашкото или българското езиково пространство пак щеше да е същото. Зададох този въпрос в контекста на тезата , че езикът (стандарта) е диалект с армия и полиция. Какво ли би станало, ако в Чехословакия, която до 1968г. е била унитарна, а не федерална държава беше направена езикова реформа чрез която най-силно да бяха застъпени в нормата диалектите между Братислава и Бърно, вместо тези около Прага. То и официално чешкият тогава се е наричал чехословашки и е бил единствения официален език. В случая, обаче някои дребни културни различия и исторически наслоявания караха хората да се самоопределят като чехи или словаци от векове. От там след като са чехи или словаци, а не чехословаци, беше неуместно търсенето на компромисен стандарт. Ето пример за това, че съзнанието за различна идентичност е възпрепятствало изграждането на единен езиков стандарт. При преброяването през 1991г., в еуфорията от демокрацията, около 1 300 000 души от хората в Чехия са се самоопределили като моравци и че говорят на моравски език, сега така се определят само около 300 хил. души. Ами ако Чехословакия беше съставена от 3 а не 2 републики, сега щеше да ми обясняваш как например моравския не може да бъде нито чешки, нито словашки.