Лесно учене на език няма, това е истина (да се попитаме на кое равнище според Портфолиото на Съвета на Европа се самопоставяме за нашия си!?). Но е справедливо да се отбележи, че испанският език преди няколко години измести от второто място по брой на говорещите го в света лица английския. (Първото място се държи твърдо от китайския.) Испанската глаголна система - като изключим вида на глагола, е като че ли най-сходна с българската от трите посочени романски езика. И правописът на испански е като слънце - няма етимологичен/исторически/традиционен принцип така яко застъпен, както е във френския. Френски (частно мнение) се учи весело и честито в детството, после е малко по-трудно, ама пък питащият казва, че знае английски. След онези 400 години френска династия над главите им, имат доста френски думи в определени регистри. Италиански да учиш е чарооовно, но колко души в тоз свят си служат с него? Освен ако като журналист човек не се специализира здраво по въпросите на Италия. Или ако е решил да става и семиотик.

Дръж се естествено!