Четирийсет (с ударение на второто и) съм чувал ясно и отчетливо в Плевен. Наскоро са замислих за числата:

двайс едно, двайс две... (без „и“ между 20 и 1, 2...)
трийс едно, трийс две...
четир(е)с едно, две...

Ама от 50 нататък не става без и:
*пе(тд)есе едно
*шейсе едно
и т.н.

Излиза, че 2х, 3х и 4х са станали по една дума: двайседно, трийспет, четиресосем. Та къде е „двадесет и едно“, къде „двайсено“ (да, и без д-то).

С пълни -десет форми съм запомнил да говори само една учителка по химия преди 10 години („номер осемнадесети да излезе на дъската“), като много натъртваше на отчетливото изговаряне на числителното. Явно за да се покаже колко е учена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите