Любопитното е, че и двамата достигнали втория тур кандидати говорят различен от книжовния език: единият - сленга на софийския уличен гамен, а другата - тревненски "миек" диалект. И докато при Дончева това е предимно на равнище произношение, даже само артикулация на оделни звуци, при Борисов засяга повече равнища на езика: той и интонира по различен начин, и словоредът му не е типично нормативен, да не говорим за "богатия" ;) речников запас.
От това може да следва единствено изводът, че въпросното "население" предпочита диалектното, разговорното, некнижовното пред нормативното, литературното, книжовното. Вероятно това дава усещането: ето, той/тя е един от нас, с нищо не е по-различен, нито пък ме превъзхожда.
Спомням си преди година или две имаше тук една тема за отмирането на диалектите в българския или по-точно на движението им в посока на книжовната норма и за различието на българския език в това отношение от много езици, които поддържат регионалните си диалекти. Ето тук едно доказателство как диалектното и сленговото говорене е престижно и е предпочитано пред книжовното и правилно от езикова гледна точка говорене на Гаврийски и Милен Велчев (не че и те си нямат кусур, но по-скоро от гледна точка на комуникативността и разбираемостта им).