Пардон, малко просташки пада, но ми харесва, пък и близо десет години го слушам като фолклор. А именно: група софиянци (сред тях е моят информатор) плажуват-ясно е, обикалят и търсят загорели като тях момичета - обикалят стръвно - размятат реплики - тая тва, оная онова, а тая видя ли кви и т.н. - в далечината го съзират - Дупето, което се припича на слънце - трябва да я заговорят - сега или никога - минавайки, моят човек подритва пясък по омайните възвишения - те изведнъж се обръщат и пламенната любов проговаря: АеглейквонаправИнапълнимигъзОспЕсък!
Наздраве!
и лека вечер!

"Какъв сте вие в цивилния си живот? Студент по класическа филология? Значи, пияница, интелигент..."