В старобългарски (старославянски) думата гора означавала само "планина" (mountain), а значението "гора" (forest) се предавало с думата ле:съ.

Изменението е характерно за южнославянските езици: български, сърбо-хърватски и словенски. Думата "планина" е заемка от балкано-романски (влашки) език по време, когато славяно-романско двуезичие било широко разпространено.

Ще Ви разкажа предполагаеми случки, които обясняват как е станала промяната.

Живели някога бай Слави и бай Марин. И двамата поназнайвали и балкано-славянски (български), и балкано-романски (влашки). [За успокоение на някои веднага ще кажа, че и двамата били българи.]

Бай Марин знаел по-добре романски, а бай Слави - славянски.

"Къде са ти овцете, бе Марине?" - попитал бай Слави веднъж през лятото.

"Горе в планината" - отвърнал бай Марин. Той искал да каже "в планината на равничкото" или "on the plane over the moutain". "Горе" е местен падеж от "гора". "Планина" е умалително от "плана" (равнина) в романски. За релефа по Нашенско са характерни високопланинските плата - е там бил оставил овцете си бай Марин.

Бай Слави обаче възприел думата "горе" вече като наречие и предположил, че думата "планината" в отговора на бай Марин означавала "the mountain". (Знаем, че бай Марин искал да каже "равничкото".)

Дошла зимата и пак се срещнали бай Марин и бай Слави, възможно в друго превъплъщение.

"Слави бре, откъде си насече дърва?" - попитал бай Марин.

"От гората" - отвърнал бай Слави и посочил нагоре. Искал да каже "от планината", ама бай Марин разбрал "от гората" (in the forest). По Нашенско, където цивилизацията е била установена от хилядолетия, характерно било полетата да са заети от ниви, а гори били останали предимно по планините.

А по-нататък в историята балкано-романският и балкано-славянският език си поделили територията по съвсем произволен начин и така се получили съвременните румънци и българи като отделни етноси.