Като чета всички изказвания направо се изумявам. Значи лингвистиката се наема да разграничи един говор от друг, не по общинските или околийските граници, един диалект от друг, едно наречие от друго, не по областните граници, но уви нямало лингвистични критерии за да групираме наречията в езици, абстрахирайки се от политическите граници и стандартизираните литературни форми, също наречени езици. Не е за вярване просто. Гледал съм множество карти на разпространение на европейските езици, чийто обхват и брой се различават от стандартизираните езици. Така например северогерманските наречия и холандско-фламандския са обединени в един език, различен от немския - хохдойч, хохдойч навлиза в Белгия, датския и шведския също са обединени в един език, но норвежкия навлизащ в Швеция, чешкия и словашкия също в един кюп, сърбо-хърватския, френския различен от франко-провансалския и окситанския, наличие на каталонски, галисийски и понякога астурийски различни от испанския. Галисийския - един език с португалския. Понякога североиталианския, наречен галоиталически като отделен от италианския. Отделен сардински или дори повече сардински. Аз не знам да има стандартизиран гало-италически, нидердойч, чехословашки, датско-шведски, към последното спадал и единият от двата норвежки - бьокмал, тоест три стандарта за един език. Значи има лингвисти които разграничават понятието език като стандартизирана форма от една страна и друго понятие за език като сбор от близкородствени диалекти или наречия, абстрахирайки се от стандартите и тяхното късно влияние обратно към народните говори.