Много интересно... Не съм запознат с японския, но знам, че половината езиковеди го причисляват към Алтайското езиково семейство. Останалите го обособяват като член на отделно семейство, без да отричат приликите. Суфиксът -ин присъства в много алтайски езици (корейски, монголски, тюркски) със значение на "човек, принадлежащ към дадена група или развиващ дадена професия". Или просто като дума със значение на "човек". Следа от древноалтайското "ин" може да се открие дори в съвременния турски: в поговорката "Не ин, не джин!", в превод "Ни човек (хора), ни дух (духове)!", със значение на "безлюдно, пусто място". Българският суфикс -ин според мен няма турско влияние, тъй като в турския с това значение се използва -джи, -чи, съответстващо на прабългарското -чи, -ши. Но в един език не е задължително да се използва само един суфикс за дадено значение. Виж многообразието в съвременния български език (бакалин, хлебар, кавалджия, водач, кранист и т.н.). Най-вероятно суфикса -ин е прабългарска следа от древноалтайския език и нищо чудно този суфикс наистина да е родствен с японския. Бъдещите изследвания ще покажат.

Поздрави!