Възвратното притежателно местоимение „свой/си“ се използва, когато притежателят е подлог в изречението (кой върши действието, както сам(а) си се сетил(а)).

Кажи на майка си. (ти казваш на твоята майка)
Ще кажа на майка си. (аз казвам на моята майка)
Майка ми е права. (моята майка, но не може „си“ понеже „майка“ е подлог)
Обичам майка си. (аз обичам моята майка)
Къде е майка ми? (моята майка, „майка“ е подлог, не може „си“)

Същото нещо го има на норвежки само в 3. лице и на немските ми колеги им беше трудно да схванат за какво иде реч (разликата м/у „той обича майка си“ и „той обича майка му“), докато на мене ми беше достатъчно да мисля на български

APT har superku-krefter