Пълния и непълния член си имат диалектно обяснение, комбинирано с малко история на бълг. книжовен език:
В повечето диалекти членуването е на -ъ или -о. Малко от тях имат членуване на -от и -ът. При съставянето на книжовен език несъмнено би трябвало да се избере вариата непълен член, но....точно в района на Карлово и Калофер винаги се е говорило (и до днес се говори) винаги и съвсем ясно на -ът: Конят тръгна към заводът. А точно от там са Иван Вазов и христо Ботев и точно големия им авторитет и обема творчество, ковто са оставили, е налконило везните към иначе малко срещаното -ът и -от. В крайна сметка са наложили някакво изсмукано правило, за да има и от единия , и от другия вариант на практика.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...