|
|
| Тема |
 Re: Произход [re: Me4o Pux] |
|
| Автор |
prefix (непознат
) |
|
| Публикувано | 09.07.05 16:13 |
|
|
|
За транскрипцията има международен стандарт (вж. на Международната асоциация по фонетика), ама, първо, се намесват национални традиции (ние, например, адаптираме кирилицата) и, второ, излизат много трудности с полиграфическото или интернетското представяне на символите. Та в крайна сметка транскрипцията се налага да се уговаря. Ако нашите събеседници тук сметнат за необходимо, можем да отворим отделна тема и да уговорим транскрипцията в този форум, за да не стават недуразумения.
Съществителните от м. р., които в старобългарски са завършвали на мека съгласна, са се пишели с малък ер (ь) накрая и вероятно не са се различавали много по произношение от това, което чуваш при дядо си. Това са няколко непроизводни съществителни (кон, цар, крал) и няколко словообразователни класа съществителни, образувани с наставки, напр. -тел (учител, радетел), -ар (воловар, кръчмар).
В много български говори тази краесловна мекост се е загубила и това твърдо произношение на краесловната съгласна е прието в книжовния език. Но когато по граматически или словообразователни причини зад такава "затвърдяла" съгласна се появи сричка с гласни а, о, у, мекостта на съгласната се възстановява:
кон -> коняр [кон'ар]; коня(т) [кон'ъ(т)]
Впрочем, ако дядо ти произнася конь, той би трябвало да произнася и царь. Само че мекостта при р по-трудно се различава - слушай внимателно.
| |
| |
| 
|
|
