това, което Бързоход дава, е новогръцката версия на произношението.

еразмовата (или т.нар. старогръцка, а по-точно - научна версия) на произнасянето на гръцките думи от молитвата е следната /ударенията са същите/:

"Патер хемон хо ен тойс уранойс, хагиастето то онома су, елтето хе басилейа су, генетето телема су, хос ен урано, кай епи тес гес. Tон артон хемон тон епиусион дос хемин семерон, кай афес хемин та офейлемата хемон, хос кай хемейс афиемен тойс офейлетайс хемон, кай ме ейсененкес хемас ейс пейрасмон, алла рюсай хемас апо ту понеру. Амен."

давам ти го за пълнота на информацията, а не за нещо друго. днес в гръцките църкви ще чуеш да се чете с новогръцкото произношение, както ти го е дала Strider, а може би дори ще чуеш молитвата преведена (или трябва да кажем адаптирана?) на новогръцки език, както е дадена малко по-долу на сайта, посочен от теб.

произношението по времето, когато са били писани Евангелията, вероятно е било по-близко до старогръцкото, отколкото до съвременното. трудно е да определим в какво точно е съвпадало с едното и в какво точно - с другото. пък и това зависи от времето, мястото и човека. апостол Петър в Палестина вероятно е произнасял малко по-различно от апостол Павел в Тарс, а още повече от живелия по-късно Юстин Философ в Рим.
на много места, включително и на въпросния сайт, ще видиш молитвата "Отче наш" транскрибирана на старогръцки, а не на новогръцки.

една бележка къмв Бързоход: формата "исененкис" (която я има в катаревуса, но я няма в димотики) се произнася с нк, а не с "твърдо" г, каквото е обикновено значението на диграфа gk в новогръцкия.


а ето и транскрипцията на латински според т.нар. църковно (средновековно) произношение:

Пaтер ностер, кви ес ин целис, санктифицетур номен туум, вениат регнум туум, фиат волунтас туа сикут ин цело ет ин тера. панем нострум суперсубстанциалем да нобис ходие, ет димитте нобис дебита ностра, сикут ет нос димиттимус дебиторибус нострис. ет не нос индукас ин темптационем, сед либера нос а мало. Амен.

бележка: panem nostrum supersubstantialem не е каноничната версия на молитвата. "суперсубстанциалис" е превод на гръцкото "ипер-усиос", над-съществен, над-субстанциален, което е заменено в молитвата вместо оригиналното "епи-усиос" (което го имаш в гръцкия текст) със значение "насъщен" от павликяните или богомилите, не помня вече.

оригиналното звучене е panem nostrum quotidianum, "панем нострум квотидианум".

my soul swims gently in her pool