Идиш е езика (или както бе споменато по-горе - наречието) на евреите от централна и източна Европа и се формира от езиците на съответните държави (основно немски) и иврит.
В идиш има много заемки и от български. Много ясен пример за това е наставката "ле". На български например моме ле е умалително обръщение към момиче. Това е много типично и за идиш. Там обръщение към човек, който се казва Мойше напромер, би звучало "Мойшеле" (Мойсейчо).

По същия начин ладино е наречието на сефарадските евреи и се сформира от иврит прюс езиците на съответните държави в южна европа - основно испански. И тъй като през 15ти век има масово преселение на евреи от Испания и Португалия към Турция (основно), ладино-наречието е възприело много думи от турски.

По отношение на думата "диван" - моето предположение е, че тя е влязла в употреба по време на турското присъствие по тези земи, след което е преминала в идиш. Би било интересно да се провери дали същата дума се ползва и в ладино, но просто в момента нямам тази възможност.

Иначе няма абсолютно никакво място за съмнение, че много думи в езиците в цяла европа (и не само там) са с произход от иврит.
Първия пример, за който се сещам, е числото 6.
На иврит: שש (шеш)
На български: шест
На английски: six
И т.н. и т.н.