Не съм сигурна дали правилно разбирам въпроса тир ivx. Може би ако го формулираш по-разгърнато..
Ако питаш дали всички явления в езика и по-конкретно в българския са резултата на влияние отвън - не, естествено. Например, тенденцията към аналитизъм според мен е вътрешно заложен импулс в ИЕ езиците, само че в едни се развива по-бързо, в други по-бавно. Тази тенденция се отнася включително и за славянските езици. Интересният въпрос тук е защо в българския аналитизмът е постигнал почти пълна и окончателна победа, поне що се отнася до системата на имената, а в други езици, съседни или сродни - не. Вероятно тук вече става дума за влияние, което не е причина, но е катализатор на някакъв процес. Другият интересен въпрос е защо тази тенденция почти не е засегнала глаголната система или поне там този процес е много по-бавен. Аз лично нямам хипотеза, ще ми е интересно ако имате предположения.

Да се върна към аналитизма в славянските езици. Не съм съгласна, че в руския отсъства тази тенденция и има увеличаване на падежите. В съвременния руски числителните на практика вече не се скланят, глаголното управление се променя в посока на продуктивните падежи като род., вин. и предл. (новите глаголи са с такова управление, а част от старите глаголи променят в разговорната реч управлението си в посока на тези падежи). Ако се сравни склонитбената система в стбг и в съвременния руски е съвсем очевидно, че има намаляване на броя и типовете окончания. Класификацията на падежите е металингвистичен въпрос, дали ще бъдат 5 или 10 падежа е въпрос по-скоро на класификация. За нов падеж може да се говори при появата на нови окончания, които да съответстват и на отделно значение. В родителния падеж има множество значения, на които обаче съотвества едно и също окончание. Затова за 2 род. падежа не може да се говори. В предложния падеж, развил се от два бивши падежа, има само за част от думите 2 различни окончания: был в лесу, но говорить о лесе. Само че думите, които изискват окончание -у в местно значение, са крайно ограничена (около 20-30 думи), при това от столетия непродуктивна (непопълваща се с нови думи) група. Т.е. пак се върви към унификация на окончанията, а не към увеличаването им.
Така че аналитизмът ще победи во всем мире!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите