|
Благодаря Ви за препратката към статията на Е.А.Земская. Да, както писах в предния си постинг, във всеки синтетичен език има тенденция към аналитизъм. Но конкретно тенденция за изпадане на падежи в руския език засега няма, според мене. Да, имат вече много чужди думи, толкова чужди, че не могат да ги скланят нормално, но все още няма друга система, която да замести склонението. Примерите с активизацията на предложните конструкции не са нещо ново за езика (твърдението е, че само са активизирани) и засега не виждам как ще разколебаят някой от падежите им.
В отговор на:
Не е ли странно, че турският, който е оказал такова силно лексикално влияние върху балканските езици, да не е оказал съвсем никакво на другите езикови равнища?
Разбира се, на много равнища се виждат влияния от турски език. И от всички балкански езици, най-много в български.
[TR-1] (старо [БГ-0.2]) Множество турски заемки.
[TR-2] Много общи пословици и поговорки, вероятно влияние при строежа на изречението.
[TR-3] (старо [БГ-0.3]) Преизказното наклонение при глаголите.
[TR-4] Влияние във фонетиката. Формата "испечела" (спечеля), която Васил Левски използва, според мене издава такова влияние.
[TR-5] Неизменяеми прилагателни имена от турски произход (ербап, пишман, и др.)
Източните български говори са повлияни от турския език в по-голяма степен, отколкото западните. Но виждате, че тези влияние са на "следващ пласт", а характеристиките [Балкан-х] са на по-дълбок пласт. Разбира се, славянският пласт е още по-дълбок.
В отговор на:
на мен ми се струва, че обяснение на аналитизма особено в българския можем да търсим във влиянието на аглутиниращия турски. Освен аналитизма, който е сравнително отдавна, и е тенденция и други езици, още като пример се сещам за това "лепене" на префикси и предлози в българския (из-по-на-строиха си къщички ЗА ПО НАД 100 лева).
Докато четирите "пълноправни" балкански езика са все индо-европейски, турският език типологически е много различен. Не само аглутинацията е проблемът, в турския език дори различието "глагол/съществително име" не е толкова последователно. Например, падежите в турския език са нещо доста по-различно от падежите в индо-европейските езици. Това може би е възпрепятствало "полагаемото му се" на турския език влияние върху другите балкански езици.
С една дума, не виждам турският език да е допринесъл за стремежа към аналитизъм в българския, но може да греша.
Лепенето на представки "из-по-на-строиха" си е индо-европейска характеристика, според мене. Има си я, например, в гръцки. Сещам се за "паралелепипед" и "епанафора", но по-квалифицираните елинисти и латинисти могат да дадат навярно по-добри примери.
А струпването на предлози го има например и в английски.
В същност да, от някаква гледна точка в турски има само "задлози", които няма как да не се струпват там един след друг. Аналозите им в български са предлози, представки, наставки и флексии и е възможно турският да е повлиял за начина на комбинирането им. Може би, това трябва да се отчете и като влияние върху синтаксиса на изречението [TR-2].
|
Re: Отговори на някои въпроси [re: Лил]
