Ами няма рязка граница между езиците. Говоримият език се променя плавно. Няма как да се прокара граница въз основата на един единствен критерий, бил той склонение, спрежение или брой времена. По всеки от тези критерии ще се получат различни граници и как да се определи кой критерий е по-важен....А тъй като и броят на възможните критерии е много повече от 3, става съвсем невъзможно.

В лингвистичните атласи има не една, не две, а стотици и хиляди карти и съответно голям брой граници, които понякога съвпадат с политическите, но само понякога.

А за глаголната система в българския.... дано кажат повече българските филолози. Много инетересен въпрос е. Като начало българският език е забележителен с това, че си запазва аориста /това, на което му викат днес "минало свършено време"/. След появата на аналитични граголни времена, образувани с минали причастия, този аорист би следвало да излезе постепенно от употреба, както това е станало в много други езици /в съвременния френски, например, той се употребява само в писмената реч, а в съвременния руски от него са останали само някакви жалки остатъци./ При нас, обаче, се запазва. После пък се появява едно преизказно наклонение /също голяма екзотика/. Малко са езиците, в които го има това явление. Знам за турски и грузински. Отдавна се чудя дали това преизказно наклонение в българския не е възникнало под турско влияние. Защото в старобългарския май не се наблюдава. Но българистите сигурно са по-наясно.