|
Тема |
Re: за omma и oppa [re: the_bomb] |
|
Автор |
Xpиcтo Taмapин (непознат) |
|
Публикувано | 28.03.05 17:17 |
|
|
Много поучително ми бе да прочета постинга Ви, г-н the_bomb:
то не е замяна, а просто две форми за една и съща дума. по-горе съм го дал, но пак ще го кажа, щото е изумително наистина.
значи, от корен за "виждане" *op- плюс наставка -ma се получава в предгръцкия нещо като * op-ma, което има нужда от изглаждане на ръбовете и асимилация. в атическия и изобщо йонийския p се уподобява на m и, както сигурно много добре знаеш, имаме думата omma. ама в еолийския да вземе да стане точно обратното и m да се уподоби на p, та да имаме прекрасната дума oppa (среща се например в прочутото стихотворение на Сафо под формата за dat.pl. oppatessi).
[Край на цитата]
Това окончателно срина по-старо мое мнение, че посоката на асимилация отпред назад е типологична черта на индоевропейските езици. Според онова старо мое мнение за един индоевропейски език подобава само форма като "omma", а форма "oppa" би била характерна за турски или унгарски, например. Мислех си, че индоевропейските езици по правило нагласят предните звуци към следващите. С първото изключение от това правило се сблъсках, когато се задълбочих в немския.
|
| |
|
|
|