Скромно допълнение към отговора на дъ бом.
За новогръцки може да се говори откъм 14 век, когато се фиксира писмено една езикова норма с характеристиките на съвременния демотичен гръцки. Става дума основно за фолклорни текстове. Това кара някои да търсят началото на новия гръцки към 11 в, когато са възникнали тези текстове /малоазийски епически цикъл за Дигенис Акритас/. Разбира се това начало може да се определи като доста условно.
През гръцкото Възраждане се оформят две обществени движения - едното консервативно, свързано със своеобразна гръцка аристокрация в Цариград и друго - демократично, чиито представители произхождат главно от териториите на съвременна Гърция. Един фанариотски интелектуалец и виден просветител, Адамандиос Кораис, предлага една езикова норма - катаревуса, основана на архаична, по-скоро средногръцка фаза на езика. Неговите последователи стигат до крайности в архаизирането на езика и опонентите им не закъсняват да измъкнат възможно най-"народния" вариант. Това езиково противоборство се разпростира в много по-широки сфери - интелектуална, културна, обществена. Така или иначе до началото на 80-те години на 20 в. езикът на държавата и на хората с претенции е катаревуса. По това време социалистическото правителство на страната взема решение да отмени катаревуса /която междувременно е еволюирала доста/ и да наложи като единствен език димотики. Отделен въпрос е доколко може да се говори за тях като за отделни езици.
Днес катаревуса /или елементи от нея/ се ползва от хора, които искат да звучат особено културно, които искат да покажат знатен произход или от маниаци /най-често от последните/