поздравления за доброто представяне на въпроса. ще си позволя малко да не се съглася с определени места от последния постинг.
Чисто лингвистически погледнато отношенията новогръцки - старогръцки и латински - италиански не са сравними. Да се оттеглим от "екстралингвистичните" фактори и да видим друг много съществен момент. Дали един демотичен текст на койне от 3 в е по-старогръцки от един кораистически текст от 19 в? В случая не става дума за диахронни, наследяваващи се форми на езика, а за нещо, възникнало още от предкласическия период, независимо от диалектите и историческите промени - висок и нисък стил, белязали цялата гръцка култура от Микена до наши дни /както отбелязваш в т. 3 от предишния си постинг/. В това гръцкият език е уникален, защото въпреки ясно очертаните промени във времето на всички нива - от фонетично до семантично, той не престава да бъде комуникативно пълноценен практически без прекъсване. един средно културен съвременен грък чете Омир без речник и се нуждае от помощ само за специфичния омиров език и за реалиите /от което се е нуждаел и един читател само 5 века след Омир/. Историческите етапи от развитието на гръцкия са повече или по-малко условни или поне винаги трябва да се подчертава разликата в това отношение между гръцкия и други езици с дълга писмена история.
Не отричам, че дългата реанимация на стария гръцки обслужва и много национални, идеологически и други цели, но преди всичко в това личи рефлексът, че по-старото е по-ценно и тази своеобразна "геронтокрация" е оказала силно влияние върху европейската цивилизация.