Виждам, че се е бил оформил спор за турския език.

Влиянието на турския език върху източните български говори (включително Карловския) е много силно. Турският език дори е успял изцяло да "изгони" българския от областта на североизток от Шумен - местните българи там са гагаузи, а другите българи са скорошни заселници.

Следното правило за сричката важи в турската (и, например, унгарската) фонетика: пред гласната може да има най-много една съгласна, след гласната - най-много две. Следователно, ако А означава произволна гласна, а Т и Р са произволни съгласни, то всяка сричка има един от следните структурни облици: А, ТА, АТ, АРТ, ТАТ, ТАРТ. Под влияние на турски език, който несъмнено е владеел, Левски писал, а вероятно и изговарял, "испечела". Поради същата причина Стамбол става Истанбул. Пак поради същата причина може да се чуе "ицимент" - турците нямат цялостен звук "ц" и за тях той е "тс".

Правилото за сричките е по-основно от правилата за наставките, макар че не се сещам за противоречия. Ето едно сложно турско име на град: Кърк-лар-ел-ли (Лозенград). Колкото и да е сложно, няма противоречие със структурата на турската сричка. Докато "Пловдив", например, има и в този си вид за турците е непроизносимо.