Re: Развитие на гръцкия език. / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

въпросът, който поставяш, има прост и по-сложен отговор.

простия ти повече или по-малко го знаеш вече, ако съдя по въпросите, които задаваш. да, в общи линии наистина византийският и новогръцкият са възникнали от койне, което пък е заличило по-старите диалекти.

ето някои уточнения:

1. диалектите на старогръция език, макар да отмират като говорна практика, продължават до някаква степен своя литературен живот. например това, че Омир пише на смес от еолийски и йонийски диалект, предопределя до голяма степен бъдещото езиково развитие на целия епос, и някои черти от тези диалекти са оцелели в поезията дори и на византийците. във византийския придворен епос, в литературната епиграма и надписите в стих върху църкви и паметници се използват архаични старогръцки диалектни думи и форми, които отдавна не са в употреба в езика, защото старогръцките диалекти са отмрели, но които са добре познати на образованите византийци и продължават по някакъв начин да са "живи", макар и изкуствено поддържани. на това е посветена голяма част от доктората ми и мога да ти говоря много...

2. койне, заместило диалектите на старогръцкия, не трябва да се схваща като нещо хомогенно.
в "стара Гърция" - там, където е било населено с гръкоговорящи преди завоеванията на Александър - базираното на диалекта на Атина койне много бавно си проправя път за сметка на местните диалекти и в повечето случаи последните оказват влияние върху него. на места античните диалекти се запазват много до късно, а се смята, че поне един от тях - лаконският - се е развил до днес с малко или никакво влияние от страна на атическото койне. този диалект е познат днес като "цаконски" и е нещо доста различно от другите варианти на съвременния гръцки.
в новите места, където гръцкият прониква през епохата на елинизма, той е усвоен от местното население с повече или по-малко успех и влияния от страна на местните езици. като фактор действа и новият административен жаргон на елинистическите царства, който създава и нови понятия - например nomos в Египет се налага като название на териториална единица, нещо което е доста далеч от значенията му в гръцкия от класическата епоха.

така че некнижното койне има безброй местни варианти, стремящи се към някаква унификация с цел по-доброто разбиране между отдалечени територии. свидетелства за това койне могат да се открият по надписи върху камък (по-често частни) и фрагменти от папирус.

книжното койне има своя канцеларски вариант, който също е засвидетелстван по папируси.
особен вид книжно койне е литературното, което в своя "висок" вариант може да се открие в съчиненията на Полибий, а в своя "нисък" вариант - в Евангелията (като пак има разлика между езика на Лука и този на Марко, например). някъде по средата стоят съчиненията на популярната фиолософия като "Наръчника" на Епиктет.

3. около началото на нашата ера в гръцката литература се налага течението на "атицизма", което изкуствено архаизира литературния език и връща в него някои черти на атическия диалект, които са били отхвърлени от койнето, макар и то да се базира на същия този диалект. такова е например двойнственото число при имената и глаголите, както и особените остарели думи на Атина, които са били в говорна употреба в атическия в 5.-4. в. пр.Хр. и са засвидетелствани у старите автори.
така че литературното койне започва да се атицизира и все повече да заприличва на старогръцкия атически диалект, като това става с променлив успех в зависимост от таланта и учеността на писателя.

това слага началото на истинското и радикално разделение между писмен и говорим език, което от създаването на съвременна Гърция ще стане известно като разделението димотики-катаревуса.

това разделение - и в поезията, както видя по-горе, и в прозата - продължава през византийската епоха, като авторите го прилагат повече или по-малко според възможностите, вкуса и нуждите си. в зависимост от това могат да се разграничат три нива на стил - висок, среден и нисък, като ниският е най-близо до разговорния език. високият се стреми да подражава на атическите автори (за прозата) или на поетичните диалекти (за поезията), но има редица типично византийски особености, които не се срещат в старогръцкия.

за повече информация може да видиш линковете