втората палатализация е била след първата, при "е" (старобълг. ятова гласна) и "и", които са от дифтонгичен произход, тоест от *ai и *oi.

след като е приключила първата палатализация, е започнал процес на монофтонгизиране на дифтонгите, при който ai>e, oi>i или по-рядко е.

оказалите се пред тези нови е и i к,г,х са се подложили на палатализация, наречена втора. тя все още действа в българския език в образуването на множествено число: ръка-ръце, стомах-стомаси.

третата палатализация няма никакво влияние върху морфологията, просто се знае (или приема), че я е имало, защото например в "сър-це" и "слън-це" це-тата били наставки: от sird-iko и suln-iko, подобно на наставката -icus в латински и -ikos в гръцки. така е с още няколко думи, например "старец" от star-ikъ.
характерното е, че тази палатализация е под влиянието на повече предни гласни, а не само "е" и "и": например малък ер, малка носовка... освен това действа прогресивно - тоест тези предни гласни влияят на следващите ги к,г,х, а не на предхождащите ги, както в другите две палатализации.
всичко това ме кара да си мисля, че стават твърде много изключения от принципа и цялата работа ми изглежда умозрително нагодена.
все пак, няма как иначе да се обясни "слън-це" в сравнение напр. с лат. sol.

my soul swims gently in her pool