Ами има определено разлика в мястото, където езикът се опира в небцето))).
Преписвам от "Граматика на българския книжовен език"на Стоян Стоянов - това имам подръка:

"Съгласният "л" се учленява по следния начин. Езикът се повдига нагоре и гърбът на върха му се допира до алвеолите. Част от предния и средния език са отпуснати надолу така, че между страните им и страните на небцето се образуват доста широки проходи. Издишаната въздушна струя минава през тези проходи и като се трие о стените им, получава се характеристичен шум, присъщ на този съгласен.

Съгласният "л`" се образува, като езикът се издига значително по-високо, отколкото при л и предният език се допира не само до алвеолите, но и до предната част на твърдото небце. Проходът за въздушната струя е по-малък и в повечето случаи е само от едната страна. Общо взето, плоскостта на допирането между езика и небцето е много по-голяма, отколкото при образуването на "л" .

Главното учленително място при образуването на "л" във френски, немски, румънски и др. езици е по-назад, отколкото в българския език. Затова слухово то се възприема като по-меко." (стр. 61-62)

De hel maken we zelf. De hemel ook!