Ударението винаги е надясно в българския, както когато има фонетична стойност, така и в дателните и притежателни енклитики от женски род. Също така надясно е и в думите с основно и второстеренно ударение. Поне така е правилно, сега кой как си го пише ...

А това го прочетох в днешния "Дневник". Не че с всичко съм съгласна, но ми се стори интересно:
Имал съм възможност да чета достатъчно на брой писмени работи на младежи и едно нещо ми прави впечатление. Изчезва буквичката „й". Заедно с другите бук-ви, които нямат пряко съответствие в латиницата и затова явно стават все по-проблематични за израсналото в интернет зали поколение - „я" „ю" даже „з" и „ц" Всеки филолог знае, че правописните норми са условни - някой някога е решил да пишем „сбръчкан" а не „збръчкан" Но то и с повечето социални норми е така. За да се стабилизира у индивида книжовната норма, е необходимо той да контакту-ва с кодифицирана „висока" култура - казано просто, с книги. Изчезването на „й-то показва, че за младото поколение основната, да не кажем единствената културна среда, е чатът и устното, неформално общуване. Разбира се, няма нищо лошо нито в чата и имейлшпе, нито в устното общуване. Липсата на някаква нормативизира-ща културна среда обаче може да се окаже опасно за социалното здраве. Не че някой ще умре от глад, защото не знае правилото за пълния член. А защото интериоризирането, усвояването на нормите е от фундаментална важност за социализирането на индивида. Точно с интериоризирането на нормите е големият ни проблем, той е в основата на нещата, които по-късно описваме с израза „българска работа" Фундаменталният проблем на социализацията е как човек да бъде убеден да не си изхвърля найлоновия плик с боклук през балкона. Да не я изхвърля не защото ще го видят и глобят, а защото така не трябва. Училището не е само някакво място, където се придобиват „полезни знания" Училището би трябвало да изгражда отговорни, усвоили ценностите на цивилизоваността и търсещи правата си граждани. Буквичката „й" е най-малкият елемент от процеса на социализация. Та, както казва Вазовият поп Ставри: „... i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е вярата!"