Вярно е че има много правила за опрееляне на ипадащия ер, но исторически всичко се свежда до така нареченото "изпадане на слабите ерове".
Което означава изпадане на еровете, които са в нечетна позиция, броено от края на думата към началото.
Всички четни пък са се "вокализирали" - тоест малият ер е станал "е":

старьць - > старец

При членуване обаче, ерът, който видяхме преди малко да се вокализира, вече е първи, а не втори, съответно изпада:

старьци -> старци

Та спазъмъ -> спазъм
съответно спазъми -> спазми

По същия принцип са и оргазмите