Защо тогава да не може в граматиката както във философията да приемем идеята за неразграничимост на субекта и обекта, на подлога и допълнението?
Доста еретична идея, струва ми се. Все едно да предложиш на физиците да приемат, че посоката на въртене на земята може да се променя или да кажеш на астрономите да постъпят като астролозите и да разглеждат планетите като звезди, или да кажеш на строителите да слагат покрива вместо основи и обратно ...
Подлогът е прекалено важен в синатскиса ( а самият синтаксис, макар не и точна наука, в класическия смисъл, е доста по-точна отколкотонякои предполагат) за да може да се правят подобни своеволия.
Синтаксис в който имаме "подлог-допълнение, изпълняващ едновременно и ролята на субект, и на обект" е като физика в която слънцето изгрява от запад.
Общо взето излючения от основните правила на граматиката се допускат само в изкуството, като например членуването на съществителните от м.р в поезията. Но и тук трябва да се има предвид, че членуването с пълен член е вече отживелица в говоримия език и дефакто правоговорната норма го изключва (тя признава само кратък член) и предполагам в скоро време ще станем свидетели на нова езикова реформа, която ще зарадва най-малкоот учениците.