Понеже темата придоби твърде личностен и конкретен характер, аз пък ще се опитам да пофилософствам върху идеята за подлога.
Смята се, че подлогът има няколко характеристики: подлогът назовава това, за което се говори в изречението, съчетава се със сказуемото, обикновено заема в изречението място преди допълненията и т.н. Изречението ЯДЕ МИ СЕ е безлично, т.е. няма подлог или има нулев подлог. Изречението ЯМ ПИЦА има подразбиращ се подлог АЗ, а ПИЦА е пряко допълнение. Изречението ЯДЕ МИ СЕ ПИЦА - изпитвам вътрешно противоречие да нарека ПИЦА подлог, въпреки че тя очевидно е такъв, защото ПИЦА е обектът, който поема върху себе си действието. Защо тогава да не може в граматиката както във философията да приемем идеята за неразграничимост на субекта и обекта, на подлога и допълнението? ПИЦА е точно такъв подлог-допълнение, изпълняващ едновременно и ролята на субект, и на обект. Във философията субектът - Аз и обектът - външния на мен свят могат да бъдат разглеждани и като единни: външният свят съществува само спрямо мен и според мен, извън мен и моето мислене той не съществува. Така и пицата е страдателният субект, който същевременно е обект на действието. Нещо като ергативът като падеж, само че тук нямаме формалните признаци на падежа.
Това, разбира се, са си лично мои измишльотини. Дано не са ви се сторили налудничави.